Картина, която бележи знаци между временно и вечно
Защо обичаме да колекционираме неща, които не можем да притежаваме вечно?
В училище ни учеха, да правим хербарий от насекоми и буболечки! Техният живот е кратък и едва оставя следа в този свят, но ние ги колекционираме и се стермим да „удължим” живота им. Желаем да ги задържим и покажем на други, макар да осъзнаваме, че те вече не са същите истински неща, а само следа от това, което някога са били. Събираме ги, защото ни харесват и не искаме да ги изгубим или защото имаме копнеж по нещо по-голямо?
Почти всичко около нас е временно!
Нещата се изплъзват между пръстите ни – мисли, спомени, снимки, картини и образи, все следи от преминали неща. Между всичко това има ли нещо, което остава, което не се губи, не се изплъзва и остава трайно? Самият живот, взет от неговия източник – непроменяемото Слово на Бога. Него не можем да колекционираме в същия смисъл, както хербария, но можем да го живеем във всеки миг с пълната му реалност. Тогава нашата временност се превръща на вечност.
В училище ни учеха да опознаваме природата, като колеционираме следите от нея – цветята, тревата и буболечките, а колко по-пълноценно би било, ако ни учеха да колекционираме вечности? Вечности от Словото на Твореца – любов, радост и мир… би била прекрасна колекция!
Ако има някой, който успешно би колекционирал следи то това е Сам Бог! В сравнение с Него ние сме аматьори, но на Бог, не Му трябват следи от неща, които са мъртви. Той е самия Живот и ни учи да колекционираме истинските неща, а не следите от тези, които преминават.
„Всяка твар е като трева, И всичката й слава като цвят от трева; Тревата изсъхва, и цветът й окапва, Но Словото божие трае до века“; и това е словото, което ви е благовестено“. /1 Петрово 1:22-25/
/“Колекционер на следи“ – платно, акрил, смесена техника, части от преминали употреба предмети, собственост ГХГ – Кърджали/