“Последната струна” – картина с история
Нарисувах я през 2007г. Тогава в България се чуваха силно въздишките от световната криза. Същата година пътувахме до САЩ и там показах репродукции от това платно. Доста хора си взеха от нея, събирахме средства за църква в Кърджали. В Пенсилвания направих още една версия на „Последната струна“ за бащата на един наш приятел с пролетно настроение, а оригиналът показах за първи път през октомври 2007 г. в галерията на Министерството на културата.
Сигурно сте чували историята за Паганини, който завършил концерта си на една струна, когато случайността или враговете му, според легендата, скъсали струните. Той успешно завършил концерта. Спомням си (на изложбата в София споделих пред медиите), че днес в България повечето българи живеят само на една струна и въпреки това оцеляват. Всички знаят колко много се оплакваме, но решим ли да се хвалим, твърдим, че издържаме на всичко.
В духовен смисъл „Последната струна“ е картина за устойчивостта на вярата и убежденията, за волята да продължиш до край и завършиш, дори когато си останал без сили – само на „една струна“.
От Божия гледна точка „Последната струна“ е Исус Христос. След като всичко е загубено след грехопадението в Едем и нищо след това не помага хората да спрат с греха, нито милостта, нито наказанията от Бога, Той изпраща Сина Си Исус Христос, Който на кръста извършва изкупление за целия свят, умира, а после тържествува чрез Възкресението.
За мен лично тази картина казва: „Не се отказвай, каквото и да става!
При пътуването ни до Америка т.г. 2015 на 2 май, бяхме на конференция в щата Виржиния и към нас със съпругата ми Пенка дойде невисока жена с големи светли очи. Развълнувана тя започна да благодари и да разказва своята история как е издържала през най-трудния период в живота си благодарение на посланието от „Последната струна“. Не си спомнях кога и къде сме се виждали, но тя сподели, че има репродукция от тази картина у дома си. В един непредвиден момент от живота й нейният съпруг я изоставя и тя остава сама с шестте си деца. Тя заедо с децата заедно намерили сили да не се предават, насърчавали се от идеята за цигулката с една струна. Разбрали посланието от картината, те стояли твърдо във вярата си в Исус Христос и не се отчаяли! Днес всичките деца на тази жена, която е музикант по професия, са музиканти. Едни от тях свирят на цигулка, други на пиано.
Благодарихме на жената за споделното и направихме една усмихната снимка с нея и всичките й деца. Благодарихме и на Бог за Неговата помощ. Те си взеха още репродукции от същата картина, но се надявам, че няма да са им необходими повече – освен за спомен!
Всички започваме добре, когато сме на четири струни, но как се справяме, когато останем само с една?
Ако мислиш, че ти е останала само една струна, не бой се! Достатъчна е, особено ако тя е свързана с Исус Христос – Алфата и Омегата на всички неща. За всеки, който желае да продължи до край, Христос има една струна, която макар и последна никога няма да се скъса.
„Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят“. /Откровение на Йоан 22:13/