Една картина с надежда за повече „Да“ на живота!
„И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.“
Има хора, които мразят други хора само защото са по-различни, но има и такива, които не обичат някой само защото иска да се роди.
„Тридесет и седем хиляди“ е името на картината от селфито зад мен.
37 000 е броят на неродените бебета чрез аборт в България според официалната статистика, а според неофициалната сигурно са много повече? Този модел на ембрион на 13 седмици ми го донесе художничка от Америка. Там броя на неродените е над един милион за година. Щом видях моделчето си обещах да го използвам в картина. Така и направих.
Интуитивно нарисувах кръг, в кръга поставих лъжица, а в нея бебето, нежно и недокоснато. За съжаление у нас така, но с хирургически инструменти, на части се изхвърлят неродените.
На изложбата „Като заковани гвоздеи“ през май – юни 2014 идваха ученици, спираха се, гледаха картината с бебето и им беше любопитно. Разреших им да го пипнат, понеже е триизмерно. Докосваха го с трепет, а аз се молех в сърцето си никога да не се случи техен зародиш на живот да бъде изхвърлен по този начин.
Докато траеше изложбата българско семейство живеещо в Китай посети експозицията. Когато мъжът и жената стигнаха до картината се отваратиха и аз бях учуден защо? Обясниха ми, че в Китай тази картина ще бъде разбрана по съвсем друг начин, като реклама за супа с човешки ембриони – най-големия деликатес. Не разбрах, дали официално или неофициално го предлагат, но и мен много ме стегна под лъжичката. Не от картината, а от греха и падението.
Ако аз не се бях родил, нямаше сега да има и следа от тази картина нито кой да ви разкаже подобна история. Ще спре ли това някога или ще става по-зле?
Разбирам, че за повечето от хората вярата в Бог не означава нищо, но вярвам, че един ден всеки ще застанем пред Създателя за отчет.
Едно малко отклонение – какво е казал псалмопевеца на Бога:
„Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. /Псалм 139:13-16/
Надежда: Тридесет и седем хиляди минус едно!